Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. 24 часа 19.08.2004 г.
Чиновнико, кажи си за фирмата
Докато личният бизнес е тайна, все ще се питаме няма ли тъмен интерес

В КУЛТОВИЯ български филм "Щурец в ухото" имаше реплика: Откакто чу за индустриализация на администрацията, се влюби в нея като в таскебап. Сега новият "таскебап" е защита на личните данни.

Когато администрацията не се сеща с какъв аргумент да откаже информация, най-често прибягва или до защитата на личните данни, или до националната сигурност.

Министърът на държавната администрация съобщи, че има служители на Министерския съвет с дялово участие във фирми, но отказа да ги назове. Информация за това имало в техни декларации към служебните им досиета, но разпространяването й противоречало на Закона за защита на личните данни.

Правото на защита на личните данни е много важно и основно човешко право, което наистина има нужда от защита. Опазването му има за цел да защити една много тясна сфера от личния и интимния ни живот - факти за дома, семейното положение и факти, които не бихме искали да се разгласяват в публичното пространство.

Но това право не е абсолютно. За публичните личности и най-вече за лицата, които участват във взимането на управленски решения, важат други правила. Тяхното право на защита на личните данни се простира върху по-тесен кръг сведения. Тоест за тях следва да се знаят повече неща, отколкото за обикновените граждани. Това го постановява и законодателят, който преди няколко години прие закон за публичност на имуществото на държавните служители. В началото на тази година бяха приети и промени в този закон, които увеличиха кръга на лицата, на които имаме право да знаем имуществото. Това означава, че идеята на законодателя е да покаже на обществото, че хората, взимащи управленски решения, от които зависят доста неща, следва да търпят по-голяма прозрачност за имущественото си състояние.

Смисълът от това е за гражданите да е очевидно, че въпросните лица не се облагодетелстват благодарение на служебното си положение. Така гражданите като имат представа за заплатата на лице на висша държавна длъжност и като имат предвид дали се е увеличило имущественото му състояние, могат да си правят съответните изводи за неговата добросъвестност. И дали евентуално няма конфликт на интереси.

Логично е служителите в държавната администрация да попълват декларации, в които да посочват дяловото си участие в търговски дружества или притежаването на акции. Ако съответните служители не попадат в кръга на лицата, включени в закона за публичност на имуществото, тези декларации следва да се съхраняват от техния работодател - администрацията на Министерския съвет, и действително да са защитени от Закона за защита на личните данни.

Но има случаи, в които информацията от въпросните декларации трябва да бъде публична по смисъла на Закона за достъп до обществена информация. Такива са случаите, когато се взимат управленски решения, свързани с голям имуществен интерес.

Смятам, че в такива ситуации информацията от декларациите на лицата, участвали във взимането на тези решения, следва да бъде обществено достъпна. Така министърът на държавната администрация би доказал на практика декларираното желание за публичност и прозрачност при взимането на управленски решения.

Притежаването на дялове и акции в търговски дружества не е срамно или осъдително и не трябва да се крие. Напротив. Търговската дейност се осъществява на принципа на максимална публичност. Затова ми се струва, че е по-добре подобна информация да се предоставя още преди да бъде поискана. Особено в случаите, когато обществото има основание да бъде по-внимателно. Публикуването на този тип информация е добре най-вече за самата администрация. И би предотвратило всякакви възможни спекулации, слухове и съмнения за корупция.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.09.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP