Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. 24 часа 05.09.2003 г.
Гафовете на властта - държавна тайна?!
Журналистът става издайник, но не и чиновникът.

ПО ВСИЧКО изглежда, че е вярно казаното от министър Георги Петкаинов за наказанията свързани с квалифицирана информация. Поне ако видим съдържанието на текстовете, които се предлагат в Наказателния кодекс.

Досега в България не се носеше отговорност за това. че някой е получил документ, представляващ държавна тайна. Сега освен този, който е длъжеи да пази тайната, и който не трябва да дава документите на други, ще бъдат наказвани и тези, които я получават и разгласяват.

Журналистите са засегнати в най-голяма степен тук и възниква проблем със свободата на словото и свободата на получаване на информация. Още повече, че държавата и отделни чиновници често използват секретността като способ за ограничаване на публичността. Типичен случай е този с "Краун ейджънтс". Струва ми се, че договорът с тях е засекретен, след като се даде публичност на случая. А той наистина е засекретен - това е видно по едно дело, което ние водим.

Дори в сравнение с останалия от социалистическо време текст в НК за огласяване на държавна- тайна, сегашният текст е несравнимо по-лош. Защото предишният гласи: "Който разгласи сведения, представляващи държавна известни по служба, и съзнава, че от това могат да произтекат вреди и т.н. Доста по-различно е.

Доста широк е и обхватът на престъплението. Ето как описано "произтичат вреди от разгласяването или могат да произтичат вреди, или може да произтече опасност". Поначало дефиницията на опастност е възможност да произтекат вреди, а като се каже, че може да произтече опасност, излиза, че може да произтече възможност да бъдат увредени интересите на националната сигурност. Това е едно изключително разширяване на кръга на престъпленията. И съдът ще бъде поставен в положение да преценява дали би могло от това разгласяване на секретен документ да произтекат вреди. Така че на практика съдът ще се ръководи само от това - дали е поставен гриф на даден документ, или не е поставен. Това пък означава, че чиновникът ще има решаващата дума, т.е. засекретяването е упражняване на власт.

В предложените текстове не се вземат предвид случаите, когато общественият интерес от огласяването на дадена информация е ПО-ГОЛЯМ ОТ вредата, която би могла да произтече. Невзимането предвид на обществения интерес противоречи на чл. 10 от Европейската конвеция за правата на човека и на чл. 41 от конституцията, както го тълкува Конституционният съд в решение 7 от 1996 г.

Странно е, че за държавния служител е предвиден член 105 а за т. нар. непредпазливост. Противно на казаното от Петкг"схв,.лз_ непредпазливост ще отговарят предимно служителите, а не журналистите. Защото непредпазливост означава неспазване на определени правила. А на длъжностните лица, които притежават такава информация, им е възложено да я пазят. Излиза, че те ще отговарят за непредпазливост и наказанието е от 1 до 2 г. затвор. Ако пък журналист огласи същата информация, то е от 5 до 10г. В Европа това не е допустимо и е нарушвнае на същия чл. 10 от Европейската конвенция.

Колкото до изискването на НАТО, с което много се-спекулира - да бъде пазена класифицираната информация - нека законодателите да бъдат така добри да предвидят високи наказания именно за хората, които я съхраняват и работят с нея а не да създават закони, срещу журналистите, медиите и граждани и тяхното право на информация.

Александър Кашъмов,
ръководител на юридическия екип на "Програма Достъп до Информация".


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 12.11.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP