Европейска конвенция аз достъп до официални документи

Начало

 

 

Писмо от Access Info Europe, Article 19 и Правна инициатива на Отворено общество

До: Членовете на Координационния комитет по правата на човека към Съвета на Европа
Копие: Постоянните представители в Страсбург; Групата от експерти по достъпа до Информация

Относно: Бъдеща Конвенция за достъп до официални документи
Дата: 31 октомври 2007-11-02

Уважаеми госпожо/господине,

Пишем Ви в качеството Ви на член на Координационния комитет по правата на човека към Съвета на Европа във връзка със срещата следващата седмица (6-9 ноември), на която ще се обсъжда бъдещата Конвенция за достъп до официални документи.

Както знаете, редица притеснения относно сегашния проект на Конвенцията, бяха изтъкнати по време на подготвителния процес, особено през октомври, когато становища за подобряване на текста бяха внесени от правителството на Словения, информационни комисари от цяла Европа (Естония, Германия, Ирландия, Сърбия, Словения и Великобритания), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и групи на гражданското общество (включително писмо, подписано от 250 организации и 270 лица).

Относително късното внасяне на съображенията от институции и организации със силен интерес от изготвянето на ефективен договор в съответствие с установените от Съвета на Европа стандарти е показателно за ограничения консултативен процес при изготвянето на Конвенцията. Според секретариата на Съвета на Европа, през 2006 г. 32-те страни-членки, които не са част от експертната работна група са били помолени само да отбележат в какво отношение тяхното законодателство не отговаря на стандартите на проектодоговора. Те обаче не са били помолени да коментират дали техните закони не поставят по-високи стандарти от него, нито са призовани да внесат коментари по последната версия на проекта (чиято форма в сегашния му вид бе постигната с промяна от юли 2007 г.). Липсата на такава консултация обяснява факта защо проектът на Конвенцията в редица отношения попада под установените стандарти в страните-членки на Съвета на Европа.

Ние също така отбелязваме, че Експертната група е имала като цяло само 14,5 работни дни за работа върху проекта на Конвенцията и не е имала време да завърши Обяснителния меморандум. В няколко случая, важни дискусии са пропускани, основно поради недостатъчно време. Например, вместо прецизното обсъждане кои разпоредби да не бъдат променяни и кои да са отворени за възражения, проектът на Конвенцията беше оставен открит за всякакви възражения от страна на ратифициращите държави.

Съответно, ние призоваваме Координационния комитет по правата на човека към Съвета на Европа да се въздържи от гласуване докато бъде завършен Обяснителния меморандум, докато се определят възможностите за възражения, и докато не се даде възможност на всички правителства на страните-членки на Съвета на Европа да дадат коментар на техния собствен закон, поне от гледна точка на основните проблеми, които са обобщени по-долу (и детайлизирани в приложените текстове).

Притеснително е това, че предложената Конвенция установява право на достъп само до документи, съхранявани от администрацията, а не до цялата информация, съхранявана от съдебните и законодателните органи. Това е в разрез с основния принцип, че човешките права трябва да се зачитат от всички сфери на управлението. Не е в съответствие и с установените закони и практиката в региона на Съвета на Европа въпреки че мандатът, даден от Координационния комитет по правата на човека на Групата от експерти, налага експертите „да вземат под внимание националното законодателство и практика в тази област”.

Друго опасение е, че предложената Конвенция в някои части не отговаря на стандартите, установени от Препоръка 2002(2) на Съвета на Европа, която Координационният комитет е създал като основа за мандата на експертната група. Например, проектът за Конвенция предвижда само достъп до процедура на обжалване на отказите по заявления за достъп до информация; но не предвижда процедура за обжалване при други действия, като например когато на заявлението не е отговорено в срока, определен със закон.

Някои от проблемите, посочени от групите на гражданското общество, ОССЕ и информационните комисари, могат да бъдат разрешени чрез Обяснителния меморандум, но други не; по-специално, това е липсата на изискване в текста на проекта към страните-членки да определят максимални срокове за отговор на заявленията. В повечето страни това е важен елемент от режима за достъп, който принуждава администрацията да отговаря навреме. Не включването на изрични времеви рамки в Конвенцията ще премахне нещо, което се е доказало като важна гаранция на правото на информация и ще направи още по-трудно обжалването на мълчаливите откази на администрацията.

Важно е, тези проблеми да бъдат разрешени, имайки предвид че Конвенцията е първият в света инструмент с обвързваща сила, поставящ параметрите на общото право на достъп до информация и неговите разпоредби ще бъдат приети като установени стандарти, които трябва да се следват глобално.

Поради тези причини, ние призоваваме Координационният комитет да възложи на Групата от експерти да разгледа тези специфични въпроси по време на последната сесия. Подобна задача би дала право за възстановяване на дискусия, която засяга само конкретните точки, които трябва да бъдат подсилени, за да се гарантира защитата на правото на достъп до информация.

Преди крайното решение по тези въпроси, Координационният комитет по правата на човека към Съвета на Европа трябва да покани всички 47 държави-членки да внесат информация относно техния закон и практика и техните гледни точки по следните пет ключови въпроса:

  • Дали законодателните институции с всички свои функции трябва да попадат в обхвата на правото;
  • Дали съдебните институции с всички свои функции трябва да попадат в обхвата на правото;
  • Какво е националното определение за частни институции, за които се прилага закона (например, институции, които изпълняват обществени функции или получават обществени средвства);
  • Дали държавите трябва да се задължат да установят максимални времеви граници за отговаряне на заявления;
  • Кои са основните разпоредба на Конвенцията, които не може да бъде предмет на възражение.

В заключение, ние се надяваме, че Координационният комитет по правата на човека към Съвета на Европа ще се въздържи от гласуване но проекта на Конвенцията, докато Обяснителния меморандум бъде завършен и не се определят възможностите за възраженията. Нещо повече, всички правителства – членове на Съвета на Европа, трябва да имат възможност да коментират своя собствен закон и практика, поне с оглед на основните опасения, които са споменати по-горе. Също така, Координационният комитет трябва да даде мандат на експертната група да обмисли специфичните точки, които се нуждаят от подсилване, за да се гарантира защитата на правото на достъп до информация.

С уважение,
Хелън Дарбишър
Изпълнителен директор
Access Info Europe
И от името на:
Article 19
Правна инициатива на Отворено общество

Приложения:
1. Становище от наблюдатели на гражданското общество от Октомври 2007 г. относно седем ключови опасения.
2. Становище от ОССЕ (заедно със сравнителен анализ на законите)
3. Становища от информационния комисар (компилация от становищата на комисарите в Естония, Германия, Ирландия, Сърбия, Словения и Великобритания)
4. Писмо №1 от Access Info, Article 19 и Правна Инициатива (ноември 2006) относно обхвата на конвенцията и на изключенията
5. Писмо №2 от Access Info, Article 19 и Правна Инициатива (юли 2007) относно въпросите за прегледа, активното публикуване и механизмите за мониторинг.
6. Писмо от представители на гражданското общество и цял свят (250 подписа), внесено в Експертната група на 5 октомври.
7. Решение на Интерамериканския съд за човешки права относно основното право на достъп до информация, съхранявана от правителството (19 октомври – версия на английски език)


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP