Промените в ЗДОИ

Начало

 

 

Дневник.bg, 13.04.2008

Класифицираната информация и свободата на словото
от Йонко Грозев *


През ноември 2004 г. един румънски журналист беше арестуван за това, че снимал със скрита камера търговци от безмитните магазини на Дунав мост как продават цигари в по-големи количества, отколкото им позволява законът. Четири години по-късно незаконната търговия в безмитните магазини и "спестяването" на данъчни приходи в огромни количества продължава да е проблем. Но гневът на българските правоприлагащи органи тогава не се насочи към тези, които укриваха данъци, а към журналиста, осмелил се да заснеме техните действия. Срещу него беше повдигнато обвинение за незаконно заснемане със специално техническо средство. Скоро след това същото обвинение беше повдигнато и на журналисти на Би Би Си, осмелили се да заснемат как Иван Славков дава съгласие за взимане на подкуп.

Ако на някой преподавател по право му потрябва учебникарски пример за това кога определена публикация не може да бъде санкционирана, независимо от това, че информацията е придобита в нарушение на закона, тези два примера отговорят на всички условия. Целта на наказателния закон, забраняващ заснемането със специални технически средства на лице без неговото съгласие, е да бъде защитено правото му на лична неприкосновеност. В ситуация, в която заснемането разкрива извършване на сериозно престъпление обаче, общественият интерес от разкриването на такова поведение е значително по-голям от нуждата да бъде защитена личната неприкосновеност на заснетия. И този приоритет на обществения интерес за получаване на информация не е въпрос на някакви абстрактни пожелания, а право, гарантирано по силата на международното право.

Това обаче очевидно не беше знание, достигнало да прокурорите в Русе. Срещу румънския журналист беше повдигнато обвинение. Още по-притеснително беше, че това знание не беше достигнало и до съда. Макар и да прояви максимална благосклонност към журналиста, осъждайки го на минимална глоба, съдът не намери достатъчно основания да го оправдае.

Правото да бъде публикувана информация, която е придобита в нарушение на закона или е секретна, е родено през 1971 г. в конфликта между президента Никсън и вестниците "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост". "Ню Йорк таймс" започва да публикува секретен доклад за войната във Виетнам, съдържащ изключително компрометираща информация за правителството и начина, по който е водило войната. След наложената забрана за продължаването на публикуването на доклада "Вашингтон пост" продължава публикуването. Спорът стига до Върховния съд на САЩ, който приема, че публикуването на доклада не може да бъде забранено, защото това би представлявало

нарушение на свободата на словото

Към 2008 г. правото да се публикува информация, придобита в нарушение на закона, когато съществува значим обществен интерес от публикацията, е безспорно установено в юрисдикцията на много страни и в международното право. От най-голямо значение за България, разбира се, е практиката на Европейския съд по правата на човека, който в редица свои решения е приел, че налагането на наказателна или друга отговорност за публикуване на класифицирана или друга защитена информация трябва винаги да преценява значимостта на тази информация от гледна точка на обществения интерес. Всяко съдебно решение на национален съд, налагащо такава отговорност, без да анализира обществения интерес от публикуването на информацията, е атакуемо както по същество, така и на формално основание поради непълнота на мотивите му.

В редица свои решения Eвропейският съд е установявал нарушение на свободата на словото поради санкции, налагани за публикация на защитена информация. Само през последните две години Европейският съд е приел, че е нарушена свободата на словото:

· при претърсването на офиса на журналист за събиране на информация откъде е получил секретен доклад

· при налагането на наказание на служител на прокуратура за предоставяне на медиите на писма от високопоставени държавници до главния прокурор

· при публикуването от радиостанция на незаконно направен запис на телефонен разговор между двама високопоставени държавници, обсъждащи приватизационна сделка.

Стандартният анализ на съда във всички тези случаи е преценка, на първо място, доколко информацията е от значим обществен интерес и след това доколко биха настъпили реални вреди от публикуването й. Установената практика е, че за да може да бъде забранена информация за съществени политически събития от значим обществен интерес, вредата от нейното публикуване трябва да бъде конкретна, безспорна и значима. В посочените по-горе няколко дела съдът е приел, че става въпрос за информация от съществено значение за информираността на обществото за начина, по който действат държавните институции. По две от делата публикуваната информация разкрива злоупотреба с власт и обществени средства, а в третия случай разкрива оказване на политически натиск върху прокуратурата за това как да се провеждат конкретни разследвания. Във всички тези случаи съдът приема, че става въпрос за

информация от особено значим обществен интерес

чието публикуване може да бъде санкционирано само в много крайни случаи. И по трите дела съдът приема, че правото на тайна на кореспонденцията на записаните политици или нуждата от засекретяване на информация за целите на разследвания или запазване на оперативна информация не са достатъчни основания, за да бъде забранено публикуването на тази информация.

Публикуването от вестник "Капитал" на стенограмата с показанията на Ваньо Танов пред парламентарната комисия по национална сигурност очевидно отново ще изправи българските правоприлагащи органи пред дилемата дали да приложат правото, или да се скрият зад някакво половинчато четене на наказателния закон. По всички личи, че натискът да бъдат разследвани и санкционирани тези, които са изнесли стенограмата, и тези, които са я публикували, ще бъде сериозен.

В същото време трудно можем да си представим по-значима от гледна точка на обществения интерес информация. От стенограмата става болезнено ясно, че именно настоящото ръководство на МВР съзнателно е нарушавало правилата за работата със секретна информация и създало пълен безпорядък в ползването й. И така е станало възможно пълното изтичане на информация за разработките срещу организираната престъпност към същата тази организирана престъпност и потресаващото размиване на границата между МВР и мафия. Същото това ръководство, което според президента, БСП и ДПС било най-подходящото да реформира МВР. Българското общество трябва да знае тази информация и действащото в България право защитава тези, които са я изнесли и публикували. Остава да видим дали има кой да приложи това право.

* Авторът е адвокат, програмен директор в Центъра за либерални стратегии


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 14.04.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP