Проекти

Начало

 

Мнение за готвени законодателни промени на ЗДОИ

Изпратени от Георги Шумаков в рамките на Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация

Уважаеми екип на ПДИ,

запознах се с коментара на госпожа Фани Давидова, относно „Отказът да се предостави информация по електронна поща е незаконосъобразен”, а също така инициативата Ви за законодателни промени в областта на достъпа до информация. Предвид че предоставянето на информация на електронен носител на електронна поща е нещо като „болна” тема за мен, за която периодично дори Ви тревожа с въпроси, поради поведение на задължени лица, смятам за уместно да Ви запозная с мнението си, именно касаещо законодателните промени.

Въпросът за техническия носител е сравнително ясен. Това, на което желая да обърна вниманието, е  мястото на предоставяне на информация и решението. В моите разбирания посочвайки адрес за електронна поща всъщност се показва някакво място. Вярно, начинът на съхранение на информация в „електронна поща” би могъл да дефинира сравнително голям обем на това място, поради обстоятелството че е напълно възможно електронното съобщение съдържащо се в „електронната поща” да бъде надробено на парченца и всяко едно парченце да са съхранява на различен физически компютър някъде по света. Тази трансформация на електронното съобщение при съхранението му не променя съобщението в нещо друго, а просто определя начина му на съхранение на по-голямо по обем място.

Само по себе си, съобщението още при създаването му и транспорта му (например чрез електронна мрежа) не е монолитно, а обратното, създадено е от много мънички парченца, които „пътуват” (съществуват) във времето. Крайният потребител определя целостта на дадено съобщение по стандартизиран начин, чрез който се определя начален момент и краен момент на „получаване” на съобщението. По-простичко казано, представете си едно изречение, което се състои от много думички, които се състоят от много буквички (звуци ако е устно). Започвайки приемането на това изречение, ние получаваме във времето раздробени негови части, като съобразно обичайната езикова логика определяме началния момент и крайния момент на получаване на съобщението (изречението). Напълно възможно е чрез правилата на езиковата логика да определим, че например след пет минути чакане не сме получили следващата (!) очаквана дума за да приключим изречението и да определим, че сме получили цялото съобщение.

Същото се отнася и за изречение написано на два листа хартия. Това, че е на две различни места (на двата листа) не прави съобщението невалидно. Напротив, ние отново го възприемаме като едно цяло и завършено съобщение, стига разбира се да имаме еднакво лесен достъп и до двата листа хартия, съдържащи  отделните парчета на цялото изречение. Не така стоят нещата, ако например имаме достъп до единия лист, но нямаме същия по лекота достъп до втория лист, който например може да се намира в друг град. В този случай не може да се говори че съобщението е на едно място. Тоест, начинът на съхранение на различни места, но при еднакъв начин на достъп до тези места е от съществено, според мен, значение за да може да се твърди, че макар и съобщението физически да е разделено, то е валидно съобщение, разположено на някакво конкретно място, без значение от размера на мястото.

Имено това е и логиката, която ако е необходимо и възможно е уместно да залегне в законодателните промени касаещи мястото на предоставяне на достъпа, а именно мястото указано чрез адрес за електронна поща, което от своя страна би означавало, задълженото лице да съобрази какво е необходимо да предприеме, за да предостави информацията на електронната поща, без никакво значение дали му е посочен технически носител или не.

Следва да отбележа, че освен място и носител, адресът за електронна поща посочва и начин на транспорт на съобщението (вид  услуга), а именно свързано чрез електронна мрежа оборудване (компютър), което отговаря на предварително определен (протоколиран) начин на запитване и предаване на данни. Тоест, посочвайки адрес за електронна поща, задълженото лице не би могло да транспортира на електронен технически носител информация, предавайки носителя на човек например. Това на което обръщам вниманието, че информацията е напълно възможно да бъде предоставена на електронен носител (например включен лаптоп или общоизвестна USB флаш карта), който физически да не е възможно да се транспортира чрез електронна поща.

Поради това, смятам за уместно, заявителят да посочва и начина на доставка на информацията (предпочетената транспортна услуга), например чрез пощенска услуга, или чрез електронна поща (има стандартизирани протоколи) или (!) чрез пренос по http протокол (обичайно известен като Интернет страница).

ОБОБЩАВАЙКИ смятам за уместно да се обърне внимание на
1. мястото за предоставяне на информация и (!) решението
2. начинът на доставяне на информацията и (!) решението.

Напълно възможно е задълженото лице да откаже предпочетен от заявителя начин на доставка, ако физически това би просрочило законово установеното време за предоставяне на информацията. Например, ако задълженото лице не разполага с компютър и съответно за да го закупи и сключи договор за услуга електронна поща ще му се наложи например да прави обществена поръчка, или ако е частно лице, то подобна покупка съвсем може да не е планирана и съответно това със сигурност би просрочило установения чрез закон срок.

Смятам за интересни ситуациите в които например се иска предоставянето на достъп до вещ или оригинал на носителя, на който се съхранява. В този случай, колкото и странно да звучи, правилното формулиране на действията, които задълженото лице  трябва да изпълни е транспортиране до място и (!) предоставяне на копие, чрез осветяване на вещта, така че отразената от вещта светлина да може да стигне до очите на зрящия. Въпросът не трябва да се пренебрегва, защото е напълно възможно задълженото лице да предоставя оригинали на съхранявана информация. Това се случва при предоставяне на електронни документи. Един електронен документ, ако не му се променя структурата, може да има неограничено количество имено оригинали. Например, предоставяйки снимка от цифров фотоапарат във вида в който тя е свалена от фотоапарата, всъщност се предоставя оригинал на този електронен „документ”.

За незрящи, транспортът на информацията от вещта, става чрез физически допир, обичайно на пръсти, съответно вещта трябва да е адекватно доставена до място, на което може да се пипа (!) оригинала. Осигуряването на разказвач, описващ на незрящия вещта е предоставяне на копие, а не оригинал.

С поздрав,
Георги Шумаков

03.04.2014

 

Проектът Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация” на ПДИ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 (www.ngogrants.bg).

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ
Българска версия • Последно обновяване: 10.04.2014• © 1999 Copyright by Interia & AIP