![]() |
![]() |
||
Фондация Програма Достъп до Информация Информационен бюлетин Фокус Промените в Закона за електронните съобщения –
На извънредно заседание в последния си работен ден от 2009 г. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. С него се въвежда пряк технически достъп на специализирана дирекция в МВР до данни за електронните съобщения и се разширява възможността за ползването им - не само за разследване, но и за разкриване на престъпления, и то не само „тежки престъпления” (наказуеми с 5 или повече години затвор), но и за по-леки, наказуеми със затвор от 2 или повече години. Данните, до които МВР е получило достъп, ще се съхраняват безсрочно, а за засегнати от този вид „следене” хора не е предвидено право на достъп до информацията, че са били обект на следене. Още през 2007 година ПДИ констатира случаи на незаконосъобразен достъп от органите на МВР до данни за трафика на електронните съобщения (кой, кога, откъде и с кого е разговарял или си е писал). Тогава заради неоснователно предоставена на служител на МВР разпечатка от мобилен телефон Ангел Асенов – изпълнителен директор на фондация „Романи Бахт”, отправи жалба до Комисията за защита на личните данни, с която поиска санкциониране на мобилния оператор. Случаят показа наличие на практика, при която без дадено лице да е обвиняем или уличен, мобилните оператори предоставят негови разпечатки на органите на разследването. Наскоро се разбра, че основанието за тази обмяна на данни с първия лицензиран в България мобилен оператор – „Мобилтел”, е било включено в лицензията му преди години. За да е законно това предоставяне спрямо лицата, обект на следене, обаче, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, които предвиждат неприкосновеност на личния живот и кореспонденция. Виждайки вероятно назряващите правни проблеми с прекия технически достъп, МВР решава да го узакони с нарочен нормативен акт. Това става с приемането на Наредба № 40 от 7.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления. С чл. 5, ал. 1 от Наредбата се осъществява „скачването” на компютрите на МВР с тези на мобилните оператори, а с отделни разпоредби се определя влизане в сила на Наредбата спрямо интернет доставчиците на 15 март 2009 г. С цел осъществяване на „пасивния технически достъп чрез компютърен терминал” с трите мобилни оператора са изградени т. нар. интерфейси – преки технически връзки. Наредбата предвижда тази пряка връзка уж в името на въвеждането на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи. Но Директивата не предвижда пряка и неконтролирана връзка на службите с базите данни на мобилните оператори и интернет доставчиците. Точно обратното, нейният чл. 4 изрично гласи, че достъпът до трафичните данни следва да е в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност и при условията на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) така, както тя се тълкува от Европейския съд за правата на човека. Това означава необходимостта и съразмерността да се преценяват за всеки един случай, тоест непрекъснатият пряк достъп е изключен. Приемането на Наредбата бе посрещнато с възмущение от неправителствените организации и много млади хора. Националният омбудсман организира обсъждане. ПДИ подаде жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу Наредбата, като особен акцент бе поставен върху прекия и негарантиран срещу злоупотреби достъп на МВР до данните. С решение № 13627/11.12.2008 г. по адм.д. № 11799/2008 г. на ВАС, Петчленен състав, целият чл. 5, отнасящ се за достъпа до трафични данни, бе отменен. Съдът констатира, че „не е установен способ за съблюдаване конституционния принцип по отношение правото на защита срещу незаконна намеса в личния семейния живот”. Според съда са нарушени чл. 32 и 34 от Конституцията и чл. 8 от ЕКПЧ. Последваха няколко отчаяни опита на депутати от управляващото мнозинство в миналия парламент да постигнат приемане на текст, аналогичен на отменения от съда – този път в закон. Тези начинания останаха безуспешни, поради съпротивата на опозицията в тогавашното народно събрание и парламентарната група на НДСВ. Дебатите отново се състояха сред оживена обществена дискусия и натиск. Новите предложения, внесени през ноември 2009 г. в Народното събрание, възобновиха стария спор. На практика те въвеждат същия пряк технически достъп на специализирана дирекция в МВР до трафичните данни. Предвижданите гаранции са крайно недостатъчни и неефективни. Така например никакво успокоение не носи фактът, че службите, които искат достъп до данните, ще трябва да вземат съдебно разрешение, за да получат информацията от специализираната Дирекция „Оперативно технически операции”. Остава основният проблем – че именно служителите в тази дирекция притежават на практика неограничен технически достъп, без съдебно разрешение. Регистрите, в които ще се записват справките, поискани от други дирекции и служби, също не решават проблема. Какво пречи в останалото време да се правят неограничен брой търсения от имащите достъп служители? Нито бъдещата парламентарна подкомисия, нито Комисията за защита на личните данни, която ще извършва наблюдение спрямо доставчиците на електронни услуги, ще са в състояние да контролират възможните злоупотреби, предвид това, че нямат капацитет за това. При 330 000 разпечатки за 40 000 абоната и потребители през 2008 г. възможностите за злоупотреби при пряк достъп са неограничени. Няма данни законодателна инициатива в държавите-членки на Европейския съюз да въвежда пряк технически достъп чрез интерфейс. Министър Цветанов спомена за две изключения, но пропусна да назове закони и членове, така че засега те си остават недоказани. Голямото недоумение идва от това – какво пречи на МВР да задължи мобилните оператори и интернет доставчиците да предоставят в кратък срок данните. Оказа се, че това е пречело дълго време на работата на МВР – разпечатки са забавяни с десетки дни. Друг е въпросът защо не са били иззети в най-кратък срок, както позволява Наказателнопроцесуалният кодекс, вместо да се чака съдействие от мобилните оператори, което до момента не е облечено в ясни законови срокове. При положение, че това простичко решение на проблема на МВР „чука на вратата”, остава неясно настоящото упорство на управляващите. Освен ако не искат да признаят, че достъпът им трябва за друго, а не за разкриване и разследване на престъпления. А той може да се ползва за друго – за следене на политически опоненти, разследващи журналисти, организатори на демократични протести, бизнес конкуренти. За съжаление, за това има и традиции в тази страна. Затова нека се замислим какво губи и какво печели обществото от този директен достъп на униформени служители. Програма Достъп до Информация ще отстоява твърдо правата на гражданите в този дебат, тъй като сме убедени, че има пътища за справяне с престъпността, без да стават всички хора заподозрени.
НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ Българска версия • Последно обновяване: 04.01.2010 • © 1999 Copyright by Interia & AIP |
|||