Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 2(62), февруари, 2009 г.

Анализ на законодателството: Електронният достъп и битката за защита на личното пространство
Александър Кашъмов, ПДИ

Формулата на демократичното общество предполага непрозрачни граждани и прозрачна държава, за разлика от тоталитарното общество, където е точно обратното. Този принцип е отдавна развит от застъпниците за информационните права, но е недостатъчно разбиран в страна, която дълги години беше в преход от едното към другото.

След редица недоразумения у нас именно по този въпрос през годините във връзка с изменения в Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на личните данни, битката за прилагането на демократичния принцип навлезе и в по-широко поле – прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до електронни данни. И наистина, животът се технизира, възможностите за наблюдение се увеличават, а оттук – и нуждата да се поставят рамки на институциите, за да се запазят правата на хората.

Въпреки деликатността на темата и възможността една разумна администрация да предвиди това, през януари 2008 г. Министърът на вътрешните работи и Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения издадоха Наредба № 40, посветена на задължението на доставчиците на мобилни и интернет услуги да съхраняват 12 месеца данни за комуникацията на хората – кой, с кого, кога и откъде е разговарял или писал. С чл.5 от Наредбата се предвиди лесен достъп на различни институции до събраните данни, като за МВР това беше “пасивен достъп чрез компютърен терминал”. Текстовете не бяха подложени на същинско обществено обсъждане.

Последва взрив от протести на граждани и неправителствени организации, в това число обсъждане по инициатива на омбудсмана. На 19 март 2008г. Програма Достъп до Информация (ПДИ) подаде жалба срещу наредбата () като цяло и в частност нейния чл.5. Доводите бяха, че е нарушена Конституцията и конкретно чл.32 и 34, както и чл.8 от Европейската Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), гарантиращи правото на защита на личния живот и съобщения от вмешателство. Бе подчертано също, че Директива 2006/24/ЕО, на която наредбата се позовава, предвижда специфична цел на събирането и съхраняването на данните – разкриването, разследването и преследването на “сериозни престъпления”.

С решение от 16 юли 2008 г. () тричленен състав на Върховния административен съд призна правото на ПДИ на жалба въпреки оспорването му от представителите на МВР и ДАИТС. Жалбата обаче бе оставена без уважение, като доводите за противоречие с Конституцията и ЕКПЧ не бяха разгледани. С окончателното решение () на Петчленен състав на ВАС от 11 декември 2008 г. бе изцяло отменен чл.5 от Наредбата. Съдът прие:

“Върховният административен съд счита, че текстът на чл.5 от Наредба № 40/2008 г. противоречи на разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима... Националните правни норми следва да съблюдават това правило и да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания, както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. Всяко ограничаване правото на личния живот следва да бъде очертано с норми, даващи достатъчни гаранции срещу злоупотреба с правомощията на отделни органи и служби за достъп до данни, свързани с личния живот на гражданите.”

Решението бе посрещнато с ликуване от хората, като десетки медии отразиха новината. Радостта се оказа малко прибързана – реакцията не засъсня. Пет дни по-късно целият текст на наредбата бе внесен от МВР в парламента като изменение на чл.251 от Закона за електронните съобщения, въпреки че вече бе изтекъл всякакъв срок за предложения след гласуването на проектите за неговото изменение, прието на първо четене на 31 октомври 2008 г.

Последва разгорещено обсъждане на 22 януари 2009 г. на съвместно заседание на парламентарните комисии по транспорт и съобщения и по вътрешна сигурност и обществен ред. Скандалните предложения, оповестени от медиите ден преди обсъждането, бяха тихомълком оттеглени, като на тяхно място се появиха други текстове, представени като “предложения на водещата комисия” (). С тях се предвиждаше да няма цел за събирането на данните, срокът за пазенето им да се удвои – на 24 месеца, а в дадени случаи да е неопределено по-дълъг “по инициатива на компетентните органи”. Дебатът бе ожесточен, но все пак текстовете бяха внесени за разглеждане на второ четене. В навечерието на дебатите в пленарна зала медиите разкриха, че услужлива ръка е дописала приетия от двете комисии текст за достъпа до данните, като е прибавила, че той може да става и по реда на Закона за МВР.

На 2 февруари 2009 г. ПДИ внесе становище (), адресирано до председателите на парламентарни групи и независимите депутати. С него се критикуваха остро новите изменения и се предложиха конкретни текстове. В заседанието на 12 февруари в пленарна зала се разгоряха остри дебати. Стана ясно, че защитниците на проблемните текстове са Йордан Мирчев /НДСВ/, Камен Костадинов /ДПС/ и Радослав Илиевски /КБ/. Срещу тези текстове се обявиха в дебата Мартин Димитров /ОДС/, Минчо Спасов /НДСВ/, Николай Камов /независим/, Елиана Масева /ДСБ/, Борислав Ралчев /БНД/, Румен Ангелов /ОДС/. Седмица по-късно законът бе гласуван, като всички заплахи за свободата на гражданите отпаднаха. Дори се въведе цел за събирането на данните – за разкриване на тежки и компютърни престъления.

От една страна могат да се изведат общи поуки от тази кампания – в България нещата могат да се случват, противно на очакванията понякога. Гражданското общество, съдът, медиите, народните представители са си на мястото. Същевременно по такива въпроси трябва да се води дебат от ранен етап, а не битка. Битката се случва едва когато няма разбирателство. Обсъждането на ранен етап е общ белег на демокрациите и начин на живот в Европа, но не и у нас. Дори въвеждането на задължително обсъждане на проекти за закони със Закона за нормативните актове не премахна традиционното дивачество на българския властник. Законът просто не се изпълнява.

Гражданите и медиите приветстваха запазването на демокрацията. Срещу текстовете протестира МВР, безпокойство изрази Президентът. Проблемът е, че отново никой не предвижда широко обсъждане по темата, а се говори за спешно внасяне на някакви неизвестни нови текстове. Изглежда и днес, близо две десетилетия след падането на тоталитаризма, не се разбира, че в условията на демокрация полицията трябва да следва правила. Е, това наистина е малко затруднително, както за гражданите е затруднително да плащат данъци, нали. Днес не може да пратиш някого в лагер, да го убиеш без присъда, да му забраниш да има мнение, различно от твоето. А електронното следене без контрол е част от всичко това и би следвало ние да помним и осъзнаваме тези неща по-добре от нашите партньори на Запад. Дали това е така, ще покажат събитията, които идват.